 |
| وَالشَّمْسِ وَضُحَاهَا {١} |
1. Кълна се в слънцето и в неговото сияние, |
| وَالْقَمَرِ إِذَا تَلَاهَا {٢} |
2. и в луната, която го следва, |
| وَالنَّهَارِ إِذَا جَلَّاهَا {٣} |
3. и в деня, който го проявява, |
| وَاللَّيْلِ إِذَا يَغْشَاهَا {٤} |
4. и в нощта, която го покрива, |
| وَالسَّمَاءِ وَمَا بَنَاهَا {٥} |
5. и в небето, и в Онзи, Който го е съградил, |
| وَالْأَرْضِ وَمَا طَحَاهَا {٦} |
6. и в земята, и в Онзи, Който я е разпрострял, |
| وَنَفْسٍ وَمَا سَوَّاهَا {٧} |
7. и в душата, и в Онзи, Който я е създал, |
| فَأَلْهَمَهَا فُجُورَهَا وَتَقْوَاهَا {٨} |
8. и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост! |
| قَدْ أَفْلَحَ مَنْ زَكَّاهَا {٩} |
9. Сполучва онзи, който я пречиства. |
| وَقَدْ خَابَ مَنْ دَسَّاهَا {١٠} |
10. А губи онзи, който се омърсява. |
| كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِطَغْوَاهَا {١١} |
11. Самудяните отричаха поради своето непокорство. |
| إِذِ انْبَعَثَ أَشْقَاهَا {١٢} |
12. Когато най-злият от тях се втурна към камилата |
| فَقَالَ لَهُمْ رَسُولُ اللَّهِ نَاقَةَ اللَّهِ وَسُقْيَاهَا {١٣} |
13. и пратеникът на Аллах [Салих] им каза: “Не посягайте на камилата на Аллах и не й пречете да пие!”, |
| فَكَذَّبُوهُ فَعَقَرُوهَا فَدَمْدَمَ عَلَيْهِمْ رَبُّهُمْ بِذَنْبِهِمْ فَسَوَّاهَا {١٤} |
14. ала го взеха за лъжец и я заклаха, - тогава техният Господ ги унищожи заради греха им -; поравно. |
| وَلَا يَخَافُ عُقْبَاهَا {١٥} |
15. Не се страхува Той за последствието. |
|
