 |
| وَالسَّمَاءِ وَالطَّارِقِ {١} |
1. Кълна се в небето и във Вечерницата! |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا الطَّارِقُ {٢} |
2. А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? |
| النَّجْمُ الثَّاقِبُ {٣} |
3. Звездата с пронизваща светлина. |
| إِنْ كُلُّ نَفْسٍ لَمَّا عَلَيْهَا حَافِظٌ {٤} |
4. Над всяка душа има надзорник. |
| فَلْيَنْظُرِ الْإِنْسَانُ مِمَّ خُلِقَ {٥} |
5. И да погледне човекът от какво бе сътворен! |
| خُلِقَ مِنْ مَاءٍ دَافِقٍ {٦} |
6. Бе сътворен от изтласкваща се вода, |
| يَخْرُجُ مِنْ بَيْنِ الصُّلْبِ وَالتَّرَائِبِ {٧} |
7. която излиза измежду гръбнака и ребрата. |
| إِنَّهُ عَلَىٰ رَجْعِهِ لَقَادِرٌ {٨} |
8. Способен е Той да го върне -; |
| يَوْمَ تُبْلَى السَّرَائِرُ {٩} |
9. в Деня, когато ще бъдат изявени тайните |
| فَمَا لَهُ مِنْ قُوَّةٍ وَلَا نَاصِرٍ {١٠} |
10. и не ще има той нито сила, нито избавител. |
| وَالسَّمَاءِ ذَاتِ الرَّجْعِ {١١} |
11. Кълна се в небето, от което вали, |
| وَالْأَرْضِ ذَاتِ الصَّدْعِ {١٢} |
12. и в земята, която се разпуква, |
| إِنَّهُ لَقَوْلٌ فَصْلٌ {١٣} |
13. че това е слово-разграничение. |
| وَمَا هُوَ بِالْهَزْلِ {١٤} |
14. А не е шега. |
| إِنَّهُمْ يَكِيدُونَ كَيْدًا {١٥} |
15. Те замислят с умисъл. |
| وَأَكِيدُ كَيْدًا {١٦} |
16. И Аз замислям с умисъл. |
| فَمَهِّلِ الْكَافِرِينَ أَمْهِلْهُمْ رُوَيْدًا {١٧} |
17. И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко! |
|
