 |
| وَيْلٌ لِلْمُطَفِّفِينَ {١} |
1. Горко на ощетяващите, |
| الَّذِينَ إِذَا اكْتَالُوا عَلَى النَّاسِ يَسْتَوْفُونَ {٢} |
2. които щом взимат от хората, изпълват мярката, |
| وَإِذَا كَالُوهُمْ أَوْ وَزَنُوهُمْ يُخْسِرُونَ {٣} |
3. а щом им отмерват или им претеглят, причиняват загуба! |
| أَلَا يَظُنُّ أُولَٰئِكَ أَنَّهُمْ مَبْعُوثُونَ {٤} |
4. Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени |
| لِيَوْمٍ عَظِيمٍ {٥} |
5. за великия Ден - |
| يَوْمَ يَقُومُ النَّاسُ لِرَبِّ الْعَالَمِينَ {٦} |
6. Деня, в който хората ще застанат пред Господа на световете? |
| كَلَّا إِنَّ كِتَابَ الْفُجَّارِ لَفِي سِجِّينٍ {٧} |
7. Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин. |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا سِجِّينٌ {٨} |
8. Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин? |
| كِتَابٌ مَرْقُومٌ {٩} |
9. Книга ясно записана. |
| وَيْلٌ يَوْمَئِذٍ لِلْمُكَذِّبِينَ {١٠} |
10. Горко в този Ден за отричащите, |
| الَّذِينَ يُكَذِّبُونَ بِيَوْمِ الدِّينِ {١١} |
11. които взимат за лъжа Съдния ден! |
| وَمَا يُكَذِّبُ بِهِ إِلَّا كُلُّ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ {١٢} |
12. Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник. |
| إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ آيَاتُنَا قَالَ أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ {١٣} |
13. Когато му четат Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!” |
| كَلَّا ۖ بَلْ ۜ رَانَ عَلَىٰ قُلُوبِهِمْ مَا كَانُوا يَكْسِبُونَ {١٤} |
14. Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили. |
| كَلَّا إِنَّهُمْ عَنْ رَبِّهِمْ يَوْمَئِذٍ لَمَحْجُوبُونَ {١٥} |
15. Ала не! Тогава не ще бъдат допуснати до своя Господ. |
| ثُمَّ إِنَّهُمْ لَصَالُو الْجَحِيمِ {١٦} |
16. После ще горят в Ада. |
| ثُمَّ يُقَالُ هَٰذَا الَّذِي كُنْتُمْ بِهِ تُكَذِّبُونَ {١٧} |
17. После ще се каже: “Това е, което отричахте!” |
| كَلَّا إِنَّ كِتَابَ الْأَبْرَارِ لَفِي عِلِّيِّينَ {١٨} |
18. Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун. |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا عِلِّيُّونَ {١٩} |
19. Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун? |
| كِتَابٌ مَرْقُومٌ {٢٠} |
20. Книга ясно записана. |
| يَشْهَدُهُ الْمُقَرَّبُونَ {٢١} |
21. Свидетелстват за нея приближените. |
| إِنَّ الْأَبْرَارَ لَفِي نَعِيمٍ {٢٢} |
22. Праведниците са в блаженство, |
| عَلَى الْأَرَائِكِ يَنْظُرُونَ {٢٣} |
23. от престоли гледат [към техния Господ]. |
| تَعْرِفُ فِي وُجُوهِهِمْ نَضْرَةَ النَّعِيمِ {٢٤} |
24. Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството. |
| يُسْقَوْنَ مِنْ رَحِيقٍ مَخْتُومٍ {٢٥} |
25. Ще им се поднесе запечатано, пребистро питие. |
| خِتَامُهُ مِسْكٌ ۚ وَفِي ذَٰلِكَ فَلْيَتَنَافَسِ الْمُتَنَافِسُونَ {٢٦} |
26. Дори утайката му е като [ухание на] мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се! |
| وَمِزَاجُهُ مِنْ تَسْنِيمٍ {٢٧} |
27. Сместа му е от Тасним -; |
| عَيْنًا يَشْرَبُ بِهَا الْمُقَرَّبُونَ {٢٨} |
28. извор, от който пият приближените. |
| إِنَّ الَّذِينَ أَجْرَمُوا كَانُوا مِنَ الَّذِينَ آمَنُوا يَضْحَكُونَ {٢٩} |
29. Онези, които престъпиха, се смееха на онези, които повярваха. |
| وَإِذَا مَرُّوا بِهِمْ يَتَغَامَزُونَ {٣٠} |
30. И когато минаваха край тях, си смигваха. |
| وَإِذَا انْقَلَبُوا إِلَىٰ أَهْلِهِمُ انْقَلَبُوا فَكِهِينَ {٣١} |
31. И когато се завръщаха при своите хора, те се завръщаха развеселени. |
| وَإِذَا رَأَوْهُمْ قَالُوا إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَضَالُّونَ {٣٢} |
32. И когато ги виждаха, казваха: “Тези са заблудени.” |
| وَمَا أُرْسِلُوا عَلَيْهِمْ حَافِظِينَ {٣٣} |
33. А те не бяха пратени за техни надзиратели. |
| فَالْيَوْمَ الَّذِينَ آمَنُوا مِنَ الْكُفَّارِ يَضْحَكُونَ {٣٤} |
34. Но в този Ден вярващите се смеят на неверниците. |
| عَلَى الْأَرَائِكِ يَنْظُرُونَ {٣٥} |
35. От престоли гледат. |
| هَلْ ثُوِّبَ الْكُفَّارُ مَا كَانُوا يَفْعَلُونَ {٣٦} |
36. Не се ли въздаде на неверниците за онова, което са вършили? |
|
