 |
| ن ۚ وَالْقَلَمِ وَمَا يَسْطُرُونَ {١} |
1. Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат! |
| مَا أَنْتَ بِنِعْمَةِ رَبِّكَ بِمَجْنُونٍ {٢} |
2. Ти [о, Мухаммад] -; по милостта на твоя Господ -; не си луд. |
| وَإِنَّ لَكَ لَأَجْرًا غَيْرَ مَمْنُونٍ {٣} |
3. За теб има несекваща награда. |
| وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٍ {٤} |
4. Ти наистина имаш велик нрав. |
| فَسَتُبْصِرُ وَيُبْصِرُونَ {٥} |
5. Ти ще видиш и те ще видят |
| بِأَيْيِكُمُ الْمَفْتُونُ {٦} |
6. кой от вас е безумният. |
| إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعْلَمُ بِمَنْ ضَلَّ عَنْ سَبِيلِهِ وَهُوَ أَعْلَمُ بِالْمُهْتَدِينَ {٧} |
7. Най-добре твоят Господ знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените. |
| فَلَا تُطِعِ الْمُكَذِّبِينَ {٨} |
8. И не се покорявай на отричащите! |
| وَدُّوا لَوْ تُدْهِنُ فَيُدْهِنُونَ {٩} |
9. Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат. |
| وَلَا تُطِعْ كُلَّ حَلَّافٍ مَهِينٍ {١٠} |
10. И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък, |
| هَمَّازٍ مَشَّاءٍ بِنَمِيمٍ {١١} |
11. клеветник, който разнася сплетни, |
| مَنَّاعٍ لِلْخَيْرِ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ {١٢} |
12. възпира доброто, престъпва, съгрешава, |
| عُتُلٍّ بَعْدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ {١٣} |
13. грубиян и дори извънбрачен син. |
| أَنْ كَانَ ذَا مَالٍ وَبَنِينَ {١٤} |
14. А тъй като има богатство и синове, |
| إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ آيَاتُنَا قَالَ أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ {١٥} |
15. когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!” |
| سَنَسِمُهُ عَلَى الْخُرْطُومِ {١٦} |
16. Ще го бележим по носа. |
| إِنَّا بَلَوْنَاهُمْ كَمَا بَلَوْنَا أَصْحَابَ الْجَنَّةِ إِذْ أَقْسَمُوا لَيَصْرِمُنَّهَا مُصْبِحِينَ {١٧} |
17. Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта. |
| وَلَا يَسْتَثْنُونَ {١٨} |
18. И да не правят изключение. |
| فَطَافَ عَلَيْهَا طَائِفٌ مِنْ رَبِّكَ وَهُمْ نَائِمُونَ {١٩} |
19. И я споходи бедствие от твоя Господ, докато спяха. |
| فَأَصْبَحَتْ كَالصَّرِيمِ {٢٠} |
20. И тя стана като черна нощ. |
| فَتَنَادَوْا مُصْبِحِينَ {٢١} |
21. И си викаха един другиму на сутринта: |
| أَنِ اغْدُوا عَلَىٰ حَرْثِكُمْ إِنْ كُنْتُمْ صَارِمِينَ {٢٢} |
22. “Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!” |
| فَانْطَلَقُوا وَهُمْ يَتَخَافَتُونَ {٢٣} |
23. И се отправиха, шепнейки един на друг: |
| أَنْ لَا يَدْخُلَنَّهَا الْيَوْمَ عَلَيْكُمْ مِسْكِينٌ {٢٤} |
24. “Днес да не влиза там при вас бедняк!” |
| وَغَدَوْا عَلَىٰ حَرْدٍ قَادِرِينَ {٢٥} |
25. И тръгнаха в зори с твърдо намерение. |
| فَلَمَّا رَأَوْهَا قَالُوا إِنَّا لَضَالُّونَ {٢٦} |
26. И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили. |
| بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ {٢٧} |
27. Не, ние сме лишени.” |
| قَالَ أَوْسَطُهُمْ أَلَمْ أَقُلْ لَكُمْ لَوْلَا تُسَبِّحُونَ {٢٨} |
28. Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах -; защо не прославяте Аллах?” |
| قَالُوا سُبْحَانَ رَبِّنَا إِنَّا كُنَّا ظَالِمِينَ {٢٩} |
29. Рекоха: “Слава на нашия Господ! Бяхме угнетители.” |
| فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَلَاوَمُونَ {٣٠} |
30. И започнаха взаимно да се укоряват. |
| قَالُوا يَا وَيْلَنَا إِنَّا كُنَّا طَاغِينَ {٣١} |
31. Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи! |
| عَسَىٰ رَبُّنَا أَنْ يُبْدِلَنَا خَيْرًا مِنْهَا إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا رَاغِبُونَ {٣٢} |
32. Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господ умоляваме.” |
| كَذَٰلِكَ الْعَذَابُ ۖ وَلَعَذَابُ الْآخِرَةِ أَكْبَرُ ۚ لَوْ كَانُوا يَعْلَمُونَ {٣٣} |
33. Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят. |
| إِنَّ لِلْمُتَّقِينَ عِنْدَ رَبِّهِمْ جَنَّاتِ النَّعِيمِ {٣٤} |
34. Наистина за богобоязливите при техния Господ са Градините на блаженството. |
| أَفَنَجْعَلُ الْمُسْلِمِينَ كَالْمُجْرِمِينَ {٣٥} |
35. Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците? |
| مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ {٣٦} |
36. Какво ви е, така да отсъждате? |
| أَمْ لَكُمْ كِتَابٌ فِيهِ تَدْرُسُونَ {٣٧} |
37. Или имате книга, от която се учите, |
| إِنَّ لَكُمْ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ {٣٨} |
38. и в нея имате, каквото изберете? |
| أَمْ لَكُمْ أَيْمَانٌ عَلَيْنَا بَالِغَةٌ إِلَىٰ يَوْمِ الْقِيَامَةِ ۙ إِنَّ لَكُمْ لَمَا تَحْكُمُونَ {٣٩} |
39. Или имате обещание от Нас до Деня на възкресението да имате онова, което сами отсъждате? |
| سَلْهُمْ أَيُّهُمْ بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ {٤٠} |
40. Питай ги кой от тях е поръчител за това? |
| أَمْ لَهُمْ شُرَكَاءُ فَلْيَأْتُوا بِشُرَكَائِهِمْ إِنْ كَانُوا صَادِقِينَ {٤١} |
41. Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници -; ако говорят истината - |
| يَوْمَ يُكْشَفُ عَنْ سَاقٍ وَيُدْعَوْنَ إِلَى السُّجُودِ فَلَا يَسْتَطِيعُونَ {٤٢} |
42. в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат. |
| خَاشِعَةً أَبْصَارُهُمْ تَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌ ۖ وَقَدْ كَانُوا يُدْعَوْنَ إِلَى السُّجُودِ وَهُمْ سَالِمُونَ {٤٣} |
43. Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави. |
| فَذَرْنِي وَمَنْ يُكَذِّبُ بِهَٰذَا الْحَدِيثِ ۖ سَنَسْتَدْرِجُهُمْ مِنْ حَيْثُ لَا يَعْلَمُونَ {٤٤} |
44. Остави на Мен [о, Мухаммад] взимащите за лъжа тази Вест! Постепенно ще ги въвлечем [в погибел], без да разберат. |
| وَأُمْلِي لَهُمْ ۚ إِنَّ كَيْدِي مَتِينٌ {٤٥} |
45. Ще им дам отсрочка. Моята промисъл е силна. |
| أَمْ تَسْأَلُهُمْ أَجْرًا فَهُمْ مِنْ مَغْرَمٍ مُثْقَلُونَ {٤٦} |
46. Или търсиш от тях отплата, та са обременени с дълг? |
| أَمْ عِنْدَهُمُ الْغَيْبُ فَهُمْ يَكْتُبُونَ {٤٧} |
47. Или при тях е неведомото и те го записват? |
| فَاصْبِرْ لِحُكْمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُنْ كَصَاحِبِ الْحُوتِ إِذْ نَادَىٰ وَهُوَ مَكْظُومٌ {٤٨} |
48. Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб! |
| لَوْلَا أَنْ تَدَارَكَهُ نِعْمَةٌ مِنْ رَبِّهِ لَنُبِذَ بِالْعَرَاءِ وَهُوَ مَذْمُومٌ {٤٩} |
49. Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше да е изхвърлен на голия бряг с упрек. |
| فَاجْتَبَاهُ رَبُّهُ فَجَعَلَهُ مِنَ الصَّالِحِينَ {٥٠} |
50. Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник. |
| وَإِنْ يَكَادُ الَّذِينَ كَفَرُوا لَيُزْلِقُونَكَ بِأَبْصَارِهِمْ لَمَّا سَمِعُوا الذِّكْرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُ لَمَجْنُونٌ {٥١} |
51. И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето6, и казват: “Той е луд.” |
| وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكْرٌ لِلْعَالَمِينَ {٥٢} |
52. А то не е друго освен напомняне за световете. |
|
