 |
| اقْتَرَبَتِ السَّاعَةُ وَانْشَقَّ الْقَمَرُ {١} |
1. Наближи Часът и се разцепи луната. |
| وَإِنْ يَرَوْا آيَةً يُعْرِضُوا وَيَقُولُوا سِحْرٌ مُسْتَمِرٌّ {٢} |
2. Но и да видят знамение, те се отдръпват и казват: “Продължителна магия.” |
| وَكَذَّبُوا وَاتَّبَعُوا أَهْوَاءَهُمْ ۚ وَكُلُّ أَمْرٍ مُسْتَقِرٌّ {٣} |
3. И го взимат за лъжа, и следват своите страсти. Но за всяко дело има край. |
| وَلَقَدْ جَاءَهُمْ مِنَ الْأَنْبَاءِ مَا فِيهِ مُزْدَجَرٌ {٤} |
4. Дойдоха вече при тях вести, които да ги възпират, |
| حِكْمَةٌ بَالِغَةٌ ۖ فَمَا تُغْنِ النُّذُرُ {٥} |
5. зряла мъдрост [-; Коранът] -; ала безполезни са за тях предупредителите. |
| فَتَوَلَّ عَنْهُمْ ۘ يَوْمَ يَدْعُ الدَّاعِ إِلَىٰ شَيْءٍ نُكُرٍ {٦} |
6. Затова се отвърни от тях [о, Мухаммад]! В Деня, когато зовящият призове към нещо ужасно, |
| خُشَّعًا أَبْصَارُهُمْ يَخْرُجُونَ مِنَ الْأَجْدَاثِ كَأَنَّهُمْ جَرَادٌ مُنْتَشِرٌ {٧} |
7. те със сведен поглед ще излязат от гробовете като пръснати скакалци, |
| مُهْطِعِينَ إِلَى الدَّاعِ ۖ يَقُولُ الْكَافِرُونَ هَٰذَا يَوْمٌ عَسِرٌ {٨} |
8. забързани към зовящия. Ще кажат неверниците: “Това е тежък Ден.” |
| كَذَّبَتْ قَبْلَهُمْ قَوْمُ نُوحٍ فَكَذَّبُوا عَبْدَنَا وَقَالُوا مَجْنُونٌ وَازْدُجِرَ {٩} |
9. Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: “Той е луд!”, и бе прогонен с крясъци. |
| فَدَعَا رَبَّهُ أَنِّي مَغْلُوبٌ فَانْتَصِرْ {١٠} |
10. Тогава призова той своя Господ: “Аз съм победен, помогни ми!” |
| فَفَتَحْنَا أَبْوَابَ السَّمَاءِ بِمَاءٍ مُنْهَمِرٍ {١١} |
11. И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, |
| وَفَجَّرْنَا الْأَرْضَ عُيُونًا فَالْتَقَى الْمَاءُ عَلَىٰ أَمْرٍ قَدْ قُدِرَ {١٢} |
12. и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. |
| وَحَمَلْنَاهُ عَلَىٰ ذَاتِ أَلْوَاحٍ وَدُسُرٍ {١٣} |
13. А него понесохме върху [Ковчега от] дъски и гвоздеи, |
| تَجْرِي بِأَعْيُنِنَا جَزَاءً لِمَنْ كَانَ كُفِرَ {١٤} |
14. плаващ пред Очите Ни -; въздаяние за онзи, който бе отричан. |
| وَلَقَدْ تَرَكْنَاهَا آيَةً فَهَلْ مِنْ مُدَّكِرٍ {١٥} |
15. И оставихме това за знамение, но има ли кой да се поучи? |
| فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ {١٦} |
16. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
| وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِنْ مُدَّكِرٍ {١٧} |
17. И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
| كَذَّبَتْ عَادٌ فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ {١٨} |
18. И адитите отричаха. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
| إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ رِيحًا صَرْصَرًا فِي يَوْمِ نَحْسٍ مُسْتَمِرٍّ {١٩} |
19. Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие, |
| تَنْزِعُ النَّاسَ كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ مُنْقَعِرٍ {٢٠} |
20. изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми. |
| فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ {٢١} |
21. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
| وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِنْ مُدَّكِرٍ {٢٢} |
22. И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
| كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِالنُّذُرِ {٢٣} |
23. И самудяните отричаха предупредителите. |
| فَقَالُوا أَبَشَرًا مِنَّا وَاحِدًا نَتَّبِعُهُ إِنَّا إِذًا لَفِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ {٢٤} |
24. И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие. |
| أَأُلْقِيَ الذِّكْرُ عَلَيْهِ مِنْ بَيْنِنَا بَلْ هُوَ كَذَّابٌ أَشِرٌ {٢٥} |
25. Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той е надменен лъжец.” |
| سَيَعْلَمُونَ غَدًا مَنِ الْكَذَّابُ الْأَشِرُ {٢٦} |
26. Утре ще научат кой е надменен лъжец. |
| إِنَّا مُرْسِلُو النَّاقَةِ فِتْنَةً لَهُمْ فَارْتَقِبْهُمْ وَاصْطَبِرْ {٢٧} |
27. Изпращаме Ние камилата като изпитание за тях. Наблюдавай ги и търпи! |
| وَنَبِّئْهُمْ أَنَّ الْمَاءَ قِسْمَةٌ بَيْنَهُمْ ۖ كُلُّ شِرْبٍ مُحْتَضَرٌ {٢٨} |
28. И ги извести, че водата е поделена между [нея и] тях! И пиенето на всеки е разпределено. |
| فَنَادَوْا صَاحِبَهُمْ فَتَعَاطَىٰ فَعَقَرَ {٢٩} |
29. Но извикаха техен другар и той се зае, и я закла. |
| فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ {٣٠} |
30. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
| إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ صَيْحَةً وَاحِدَةً فَكَانُوا كَهَشِيمِ الْمُحْتَظِرِ {٣١} |
31. Изпратихме срещу тях само един Вик и станаха като сухите сламки на сеното. |
| وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِنْ مُدَّكِرٍ {٣٢} |
32. И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
| كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ بِالنُّذُرِ {٣٣} |
33. И народът на Лут отричаше предупредителите. |
| إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ حَاصِبًا إِلَّا آلَ لُوطٍ ۖ نَجَّيْنَاهُمْ بِسَحَرٍ {٣٤} |
34. Изпратихме срещу тях ураган от камъни, освен за семейството на Лут. Спасихме ги на развиделяване - |
| نِعْمَةً مِنْ عِنْدِنَا ۚ كَذَٰلِكَ نَجْزِي مَنْ شَكَرَ {٣٥} |
35. благодеяние от Нас. Така въздаваме на онзи, който е признателен. |
| وَلَقَدْ أَنْذَرَهُمْ بَطْشَتَنَا فَتَمَارَوْا بِالنُّذُرِ {٣٦} |
36. Той ги предупреди за Нашето мъчение, но те се усъмниха в предупреждението. |
| وَلَقَدْ رَاوَدُوهُ عَنْ ضَيْفِهِ فَطَمَسْنَا أَعْيُنَهُمْ فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ {٣٧} |
37. И поискаха от него да ги допусне до гостите си, но ослепихме очите им. Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение! |
| وَلَقَدْ صَبَّحَهُمْ بُكْرَةً عَذَابٌ مُسْتَقِرٌّ {٣٨} |
38. И рано сутринта ги сполетя трайно мъчение. |
| فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ {٣٩} |
39. Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение! |
| وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِنْ مُدَّكِرٍ {٤٠} |
40. И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
| وَلَقَدْ جَاءَ آلَ فِرْعَوْنَ النُّذُرُ {٤١} |
41. Предупредителите дойдоха и при хората на Фараона, |
| كَذَّبُوا بِآيَاتِنَا كُلِّهَا فَأَخَذْنَاهُمْ أَخْذَ عَزِيزٍ مُقْتَدِرٍ {٤٢} |
42. [но] те взеха за лъжа всичките Ни знамения. Затова ги сграбчихме, както подобава на всесилен, всемогъщ. |
| أَكُفَّارُكُمْ خَيْرٌ مِنْ أُولَٰئِكُمْ أَمْ لَكُمْ بَرَاءَةٌ فِي الزُّبُرِ {٤٣} |
43. Нима вашите неверници са по-добри от онези, или за вас има оневиняване в Писанията? |
| أَمْ يَقُولُونَ نَحْنُ جَمِيعٌ مُنْتَصِرٌ {٤٤} |
44. Или казват: “Не сме ли ние непобедимо множество?” |
| سَيُهْزَمُ الْجَمْعُ وَيُوَلُّونَ الدُّبُرَ {٤٥} |
45. Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг. |
| بَلِ السَّاعَةُ مَوْعِدُهُمْ وَالسَّاعَةُ أَدْهَىٰ وَأَمَرُّ {٤٦} |
46. Часът е обещаният им срок. Часът е най-злочестият и най-горчивият. |
| إِنَّ الْمُجْرِمِينَ فِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ {٤٧} |
47. Престъпниците ще са в заблуда и безумие |
| يَوْمَ يُسْحَبُونَ فِي النَّارِ عَلَىٰ وُجُوهِهِمْ ذُوقُوا مَسَّ سَقَرَ {٤٨} |
48. в Деня, когато бъдат влачени по лице в Огъня: “Вкусете допира на Ада!” |
| إِنَّا كُلَّ شَيْءٍ خَلَقْنَاهُ بِقَدَرٍ {٤٩} |
49. Ние всяко нещо сътворихме с мяра. |
| وَمَا أَمْرُنَا إِلَّا وَاحِدَةٌ كَلَمْحٍ بِالْبَصَرِ {٥٠} |
50. Нашата повеля се изпълнява, докато мигне окото. |
| وَلَقَدْ أَهْلَكْنَا أَشْيَاعَكُمْ فَهَلْ مِنْ مُدَّكِرٍ {٥١} |
51. Вече погубихме подобните на вас. Но има ли кой да се поучи? |
| وَكُلُّ شَيْءٍ فَعَلُوهُ فِي الزُّبُرِ {٥٢} |
52. И всяко нещо, което са вършили, го има в писанията. |
| وَكُلُّ صَغِيرٍ وَكَبِيرٍ مُسْتَطَرٌ {٥٣} |
53. Всичко, малко или голямо, е записано. |
| إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَنَهَرٍ {٥٤} |
54. Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки - |
| فِي مَقْعَدِ صِدْقٍ عِنْدَ مَلِيكٍ مُقْتَدِرٍ {٥٥} |
55. истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия. |
|
