سورةالدخان {٤٤} 44. AD-DUKHAAN
حم {١} 1. Ха. Мим.
وَالْكِتَابِ الْمُبِينِ {٢} 2. Кълна се в ясната Книга.
إِنَّا أَنْزَلْنَاهُ فِي لَيْلَةٍ مُبَارَكَةٍ ۚ إِنَّا كُنَّا مُنْذِرِينَ {٣} 3. Низпослахме я Ние в благословена нощ.1 Ние предупреждаваме.
فِيهَا يُفْرَقُ كُلُّ أَمْرٍ حَكِيمٍ {٤} 4. През нея се решава всяко мъдро дело
أَمْرًا مِنْ عِنْدِنَا ۚ إِنَّا كُنَّا مُرْسِلِينَ {٥} 5. по заповед от Нас. Ние пращаме [пратениците]
رَحْمَةً مِنْ رَبِّكَ ۚ إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ {٦} 6. милост от твоя Господ. Той е Всечуващия, Всезнаещия -
رَبِّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِنْ كُنْتُمْ مُوقِنِينَ {٧} 7. Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.
لَا إِلَٰهَ إِلَّا هُوَ يُحْيِي وَيُمِيتُ ۖ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ {٨} 8. Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява -; вашият Господ и Господът на древните ви предци.
بَلْ هُمْ فِي شَكٍّ يَلْعَبُونَ {٩} 9. Но те в съмнение се забавляват.
فَارْتَقِبْ يَوْمَ تَأْتِي السَّمَاءُ بِدُخَانٍ مُبِينٍ {١٠} 10. Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим!
يَغْشَى النَّاسَ ۖ هَٰذَا عَذَابٌ أَلِيمٌ {١١} 11. Той ще обгърне хората. “Това е болезнено мъчение.”
رَبَّنَا اكْشِفْ عَنَّا الْعَذَابَ إِنَّا مُؤْمِنُونَ {١٢} 12. [Неверниците ще кажат:] “Господи наш, премахни от Нас мъчението! Ние вече вярваме.”
أَنَّىٰ لَهُمُ الذِّكْرَىٰ وَقَدْ جَاءَهُمْ رَسُولٌ مُبِينٌ {١٣} 13. Как ще са се поучили, когато при тях дойде явен Пратеник,
ثُمَّ تَوَلَّوْا عَنْهُ وَقَالُوا مُعَلَّمٌ مَجْنُونٌ {١٤} 14. а те се отметнаха от него и рекоха: “Той е подучен, луд.”
إِنَّا كَاشِفُو الْعَذَابِ قَلِيلًا ۚ إِنَّكُمْ عَائِدُونَ {١٥} 15. Ние ще отмахнем за малко мъчението, но пак ще се върнете.
يَوْمَ نَبْطِشُ الْبَطْشَةَ الْكُبْرَىٰ إِنَّا مُنْتَقِمُونَ {١٦} 16. В този Ден най-силно ще ги сграбчим. Ние отмъщаваме.
وَلَقَدْ فَتَنَّا قَبْلَهُمْ قَوْمَ فِرْعَوْنَ وَجَاءَهُمْ رَسُولٌ كَرِيمٌ {١٧} 17. Преди тях изпитахме народа на Фараона, когато при тях дойде достоен пратеник:
أَنْ أَدُّوا إِلَيَّ عِبَادَ اللَّهِ ۖ إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ {١٨} 18. “Предайте на мен рабите на Аллах! Аз съм ваш доверен пратеник.”
وَأَنْ لَا تَعْلُوا عَلَى اللَّهِ ۖ إِنِّي آتِيكُمْ بِسُلْطَانٍ مُبِينٍ {١٩} 19. И не се възгордявайте пред Аллах! Донесох ви явен довод.
وَإِنِّي عُذْتُ بِرَبِّي وَرَبِّكُمْ أَنْ تَرْجُمُونِ {٢٠} 20. И опазил ме моят Господ и вашият Господ, да не ме пребиете с камъни!
وَإِنْ لَمْ تُؤْمِنُوا لِي فَاعْتَزِلُونِ {٢١} 21. А ако не ми вярвате, оставете ме!”
فَدَعَا رَبَّهُ أَنَّ هَٰؤُلَاءِ قَوْمٌ مُجْرِمُونَ {٢٢} 22. И позова той своя Господ: “Тези хора са престъпници.”
فَأَسْرِ بِعِبَادِي لَيْلًا إِنَّكُمْ مُتَّبَعُونَ {٢٣} 23. [Аллах каза:] “Върви с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.
وَاتْرُكِ الْبَحْرَ رَهْوًا ۖ إِنَّهُمْ جُنْدٌ مُغْرَقُونَ {٢٤} 24. И остави морето разцепено! Те са войници, които ще бъдат издавени.”
كَمْ تَرَكُوا مِنْ جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ {٢٥} 25. Колко градини и извори оставиха те,
وَزُرُوعٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ {٢٦} 26. и ниви, и прекрасни места,
وَنَعْمَةٍ كَانُوا فِيهَا فَاكِهِينَ {٢٧} 27. и блаженство, на което се наслаждаваха!
كَذَٰلِكَ ۖ وَأَوْرَثْنَاهَا قَوْمًا آخَرِينَ {٢٨} 28. И така оставихме това в наследство на друг народ.
فَمَا بَكَتْ عَلَيْهِمُ السَّمَاءُ وَالْأَرْضُ وَمَا كَانُوا مُنْظَرِينَ {٢٩} 29. И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бе дадена отсрочка.
وَلَقَدْ نَجَّيْنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ مِنَ الْعَذَابِ الْمُهِينِ {٣٠} 30. И спасихме синовете на Исраил от унизителното мъчение,
مِنْ فِرْعَوْنَ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَالِيًا مِنَ الْمُسْرِفِينَ {٣١} 31. от Фараона. Той бе горделивец от престъпващите.
وَلَقَدِ اخْتَرْنَاهُمْ عَلَىٰ عِلْمٍ عَلَى الْعَالَمِينَ {٣٢} 32. И ги избрахме -; знаейки -; да превъзхождат те народите [по тяхно време].
وَآتَيْنَاهُمْ مِنَ الْآيَاتِ مَا فِيهِ بَلَاءٌ مُبِينٌ {٣٣} 33. И им дадохме от знаменията онова, в което имаше явно изпитание.
إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَيَقُولُونَ {٣٤} 34. Те [- неверниците] казват:
إِنْ هِيَ إِلَّا مَوْتَتُنَا الْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُنْشَرِينَ {٣٥} 35. “Смъртта е само веднъж. И не ще бъдем възкресени.
فَأْتُوا بِآبَائِنَا إِنْ كُنْتُمْ صَادِقِينَ {٣٦} 36. Доведете нашите предци, ако говорите истината!”
أَهُمْ خَيْرٌ أَمْ قَوْمُ تُبَّعٍ وَالَّذِينَ مِنْ قَبْلِهِمْ ۚ أَهْلَكْنَاهُمْ ۖ إِنَّهُمْ كَانُوا مُجْرِمِينَ {٣٧} 37. Те ли са по-добри, или народът на Туббаа и онези преди тях? Погубихме ги, защото бяха престъпници.
وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا لَاعِبِينَ {٣٨} 38. И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях.
مَا خَلَقْنَاهُمَا إِلَّا بِالْحَقِّ وَلَٰكِنَّ أَكْثَرَهُمْ لَا يَعْلَمُونَ {٣٩} 39. Сътворихме ги само с мъдрост. Ала повечето от тях не знаят.
إِنَّ يَوْمَ الْفَصْلِ مِيقَاتُهُمْ أَجْمَعِينَ {٤٠} 40. Денят на разделението е срокът за всички тях.
يَوْمَ لَا يُغْنِي مَوْلًى عَنْ مَوْلًى شَيْئًا وَلَا هُمْ يُنْصَرُونَ {٤١} 41. Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне,
إِلَّا مَنْ رَحِمَ اللَّهُ ۚ إِنَّهُ هُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ {٤٢} 42. освен когото Аллах пощади. Той е Всемогъщия, Милосърдния.
إِنَّ شَجَرَتَ الزَّقُّومِ {٤٣} 43. Дървото Зокум
طَعَامُ الْأَثِيمِ {٤٤} 44. е храната на всеки грешник.
كَالْمُهْلِ يَغْلِي فِي الْبُطُونِ {٤٥} 45. Подобно разтопен метал тя ще кипи в стомасите,
كَغَلْيِ الْحَمِيمِ {٤٦} 46. сякаш кипи вряща вода.
خُذُوهُ فَاعْتِلُوهُ إِلَىٰ سَوَاءِ الْجَحِيمِ {٤٧} 47. “Вземете го и го замъкнете в средата на Ада!
ثُمَّ صُبُّوا فَوْقَ رَأْسِهِ مِنْ عَذَابِ الْحَمِيمِ {٤٨} 48. После излейте върху главата му от мъчението на врящата вода:
ذُقْ إِنَّكَ أَنْتَ الْعَزِيزُ الْكَرِيمُ {٤٩} 49. “Вкуси! Нали ти бе могъщият, знатният.”
إِنَّ هَٰذَا مَا كُنْتُمْ بِهِ تَمْتَرُونَ {٥٠} 50. Това е, в което се съмнявахте.
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي مَقَامٍ أَمِينٍ {٥١} 51. Богобоязливите ще са на сигурно място -
فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ {٥٢} 52. сред градини и извори,
يَلْبَسُونَ مِنْ سُنْدُسٍ وَإِسْتَبْرَقٍ مُتَقَابِلِينَ {٥٣} 53. ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг.
كَذَٰلِكَ وَزَوَّجْنَاهُمْ بِحُورٍ عِينٍ {٥٤} 54. Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи.
يَدْعُونَ فِيهَا بِكُلِّ فَاكِهَةٍ آمِنِينَ {٥٥} 55. Ще пожелават там всякъкъв плод -; в сигурност.
لَا يَذُوقُونَ فِيهَا الْمَوْتَ إِلَّا الْمَوْتَةَ الْأُولَىٰ ۖ وَوَقَاهُمْ عَذَابَ الْجَحِيمِ {٥٦} 56. Не ще са вкусили там друга освен първата смърт [в земния им живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Ада -
فَضْلًا مِنْ رَبِّكَ ۚ ذَٰلِكَ هُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ {٥٧} 57. благодат от твоя Господ. Това е великото спасение.
فَإِنَّمَا يَسَّرْنَاهُ بِلِسَانِكَ لَعَلَّهُمْ يَتَذَكَّرُونَ {٥٨} 58. Сторихме го [Корана] лесен -; на твоя език, за да се поучат.
فَارْتَقِبْ إِنَّهُمْ مُرْتَقِبُونَ {٥٩} 59. И чакай! Те също очакват.
Al-Qur'an Today @2006