 |
| الرَّحِيمِ وَالصَّافَّاتِ صَفًّا {١} |
1. Кълна се в строените в редици |
| فَالزَّاجِرَاتِ زَجْرًا {٢} |
2. и в гонещите с решимост, |
| فَالتَّالِيَاتِ ذِكْرًا {٣} |
3. и в четящите Напомнянето [ангели] |
| إِنَّ إِلَٰهَكُمْ لَوَاحِدٌ {٤} |
4. вашият Бог е единственият - |
| رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا وَرَبُّ الْمَشَارِقِ {٥} |
5. Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите. |
| إِنَّا زَيَّنَّا السَّمَاءَ الدُّنْيَا بِزِينَةٍ الْكَوَاكِبِ {٦} |
6. Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди |
| وَحِفْظًا مِنْ كُلِّ شَيْطَانٍ مَارِدٍ {٧} |
7. и го опазваме от всички непокорни сатани, |
| لَا يَسَّمَّعُونَ إِلَى الْمَلَإِ الْأَعْلَىٰ وَيُقْذَفُونَ مِنْ كُلِّ جَانِبٍ {٨} |
8. за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни |
| دُحُورًا ۖ وَلَهُمْ عَذَابٌ وَاصِبٌ {٩} |
9. за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение, |
| إِلَّا مَنْ خَطِفَ الْخَطْفَةَ فَأَتْبَعَهُ شِهَابٌ ثَاقِبٌ {١٠} |
10. освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък. |
| فَاسْتَفْتِهِمْ أَهُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَمْ مَنْ خَلَقْنَا ۚ إِنَّا خَلَقْنَاهُمْ مِنْ طِينٍ لَازِبٍ {١١} |
11. И ги попитай [неверниците] какво мислят -; те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина. |
| بَلْ عَجِبْتَ وَيَسْخَرُونَ {١٢} |
12. Да, ти се удиви, а те се подиграват. |
| وَإِذَا ذُكِّرُوا لَا يَذْكُرُونَ {١٣} |
13. И когато ги поучават, те не се поучават. |
| وَإِذَا رَأَوْا آيَةً يَسْتَسْخِرُونَ {١٤} |
14. И когато видят знамение, те се присмиват. |
| وَقَالُوا إِنْ هَٰذَا إِلَّا سِحْرٌ مُبِينٌ {١٥} |
15. И казват: “Това е само явна магия. |
| أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ {١٦} |
16. Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени? |
| أَوَآبَاؤُنَا الْأَوَّلُونَ {١٧} |
17. А нима и древните ни предци?” |
| قُلْ نَعَمْ وَأَنْتُمْ دَاخِرُونَ {١٨} |
18. Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.” |
| فَإِنَّمَا هِيَ زَجْرَةٌ وَاحِدَةٌ فَإِذَا هُمْ يَنْظُرُونَ {١٩} |
19. То ще е само един Вик и ето ги -; проглеждат! |
| وَقَالُوا يَا وَيْلَنَا هَٰذَا يَوْمُ الدِّينِ {٢٠} |
20. И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.” |
| هَٰذَا يَوْمُ الْفَصْلِ الَّذِي كُنْتُمْ بِهِ تُكَذِّبُونَ {٢١} |
21. Това е Денят на разграничението, който вие отричахте. |
| احْشُرُوا الَّذِينَ ظَلَمُوا وَأَزْوَاجَهُمْ وَمَا كَانُوا يَعْبُدُونَ {٢٢} |
22. [Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили |
| مِنْ دُونِ اللَّهِ فَاهْدُوهُمْ إِلَىٰ صِرَاطِ الْجَحِيمِ {٢٣} |
23. вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада! |
| وَقِفُوهُمْ ۖ إِنَّهُمْ مَسْئُولُونَ {٢٤} |
24. И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани: |
| مَا لَكُمْ لَا تَنَاصَرُونَ {٢٥} |
25. “Какво ви е, та не си помагате един другиму?” |
| بَلْ هُمُ الْيَوْمَ مُسْتَسْلِمُونَ {٢٦} |
26. Да, в този Ден ще са покорни. |
| وَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَسَاءَلُونَ {٢٧} |
27. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват. |
| قَالُوا إِنَّكُمْ كُنْتُمْ تَأْتُونَنَا عَنِ الْيَمِينِ {٢٨} |
28. И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.” |
| قَالُوا بَلْ لَمْ تَكُونُوا مُؤْمِنِينَ {٢٩} |
29. Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте. |
| وَمَا كَانَ لَنَا عَلَيْكُمْ مِنْ سُلْطَانٍ ۖ بَلْ كُنْتُمْ قَوْمًا طَاغِينَ {٣٠} |
30. А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора. |
| فَحَقَّ عَلَيْنَا قَوْلُ رَبِّنَا ۖ إِنَّا لَذَائِقُونَ {٣١} |
31. И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението]. |
| فَأَغْوَيْنَاكُمْ إِنَّا كُنَّا غَاوِينَ {٣٢} |
32. И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.” |
| فَإِنَّهُمْ يَوْمَئِذٍ فِي الْعَذَابِ مُشْتَرِكُونَ {٣٣} |
33. В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението. |
| إِنَّا كَذَٰلِكَ نَفْعَلُ بِالْمُجْرِمِينَ {٣٤} |
34. Да, така Ние постъпваме с престъпниците. |
| إِنَّهُمْ كَانُوا إِذَا قِيلَ لَهُمْ لَا إِلَٰهَ إِلَّا اللَّهُ يَسْتَكْبِرُونَ {٣٥} |
35. Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха. |
| وَيَقُولُونَ أَئِنَّا لَتَارِكُو آلِهَتِنَا لِشَاعِرٍ مَجْنُونٍ {٣٦} |
36. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?” |
| بَلْ جَاءَ بِالْحَقِّ وَصَدَّقَ الْمُرْسَلِينَ {٣٧} |
37. Да, той донесе истината и потвърди пратениците. |
| إِنَّكُمْ لَذَائِقُو الْعَذَابِ الْأَلِيمِ {٣٨} |
38. Непременно ще вкусите болезненото мъчение -; |
| وَمَا تُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كُنْتُمْ تَعْمَلُونَ {٣٩} |
39. ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили. |
| إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ {٤٠} |
40. Но не и за преданите раби на Аллах. |
| أُولَٰئِكَ لَهُمْ رِزْقٌ مَعْلُومٌ {٤١} |
41. За тях ще има знайно препитание - |
| فَوَاكِهُ ۖ وَهُمْ مُكْرَمُونَ {٤٢} |
42. плодове. И ще са удостоени |
| فِي جَنَّاتِ النَّعِيمِ {٤٣} |
43. в Градините на блаженството, |
| عَلَىٰ سُرُرٍ مُتَقَابِلِينَ {٤٤} |
44. на престоли един срещу друг. |
| يُطَافُ عَلَيْهِمْ بِكَأْسٍ مِنْ مَعِينٍ {٤٥} |
45. Ще им поднасят чаши от извор |
| بَيْضَاءَ لَذَّةٍ لِلشَّارِبِينَ {٤٦} |
46. кристален, приятен за пиещите. |
| لَا فِيهَا غَوْلٌ وَلَا هُمْ عَنْهَا يُنْزَفُونَ {٤٧} |
47. От него нито боли глава, нито се опияняват. |
| وَعِنْدَهُمْ قَاصِرَاتُ الطَّرْفِ عِينٌ {٤٨} |
48. При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи, |
| كَأَنَّهُنَّ بَيْضٌ مَكْنُونٌ {٤٩} |
49. сякаш са скрити бисери. |
| فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَسَاءَلُونَ {٥٠} |
50. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват. |
| قَالَ قَائِلٌ مِنْهُمْ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٌ {٥١} |
51. Ще рече един от тях: “Аз имах приятел, |
| يَقُولُ أَإِنَّكَ لَمِنَ الْمُصَدِّقِينَ {٥٢} |
52. който казваше: “Нима наистина си от повярвалите? |
| أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَدِينُونَ {٥٣} |
53. Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?” |
| قَالَ هَلْ أَنْتُمْ مُطَّلِعُونَ {٥٤} |
54. Рече: “Ще надзърнете ли?” |
| فَاطَّلَعَ فَرَآهُ فِي سَوَاءِ الْجَحِيمِ {٥٥} |
55. И надзърна, и го видя в средата на Ада. |
| قَالَ تَاللَّهِ إِنْ كِدْتَ لَتُرْدِينِ {٥٦} |
56. Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби. |
| وَلَوْلَا نِعْمَةُ رَبِّي لَكُنْتُ مِنَ الْمُحْضَرِينَ {٥٧} |
57. И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб]. |
| أَفَمَا نَحْنُ بِمَيِّتِينَ {٥٨} |
58. А нали ние [вярващите] не ще умрем |
| إِلَّا مَوْتَتَنَا الْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ {٥٩} |
59. освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?” |
| إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ {٦٠} |
60. Това е великото спасение. |
| لِمِثْلِ هَٰذَا فَلْيَعْمَلِ الْعَامِلُونَ {٦١} |
61. За такова дейните да действат! |
| أَذَٰلِكَ خَيْرٌ نُزُلًا أَمْ شَجَرَةُ الزَّقُّومِ {٦٢} |
62. Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум? |
| إِنَّا جَعَلْنَاهَا فِتْنَةً لِلظَّالِمِينَ {٦٣} |
63. Сторихме го изпитание за угнетителите. |
| إِنَّهَا شَجَرَةٌ تَخْرُجُ فِي أَصْلِ الْجَحِيمِ {٦٤} |
64. То е дърво, изникващо от дъното на Ада. |
| طَلْعُهَا كَأَنَّهُ رُءُوسُ الشَّيَاطِينِ {٦٥} |
65. Плодовете му са като главите на сатаните. |
| فَإِنَّهُمْ لَآكِلُونَ مِنْهَا فَمَالِئُونَ مِنْهَا الْبُطُونَ {٦٦} |
66. А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите. |
| ثُمَّ إِنَّ لَهُمْ عَلَيْهَا لَشَوْبًا مِنْ حَمِيمٍ {٦٧} |
67. После към това ще им се примесва питие от вряща вода. |
| ثُمَّ إِنَّ مَرْجِعَهُمْ لَإِلَى الْجَحِيمِ {٦٨} |
68. После тяхното завръщане е към Ада. |
| إِنَّهُمْ أَلْفَوْا آبَاءَهُمْ ضَالِّينَ {٦٩} |
69. Те завариха бащите си заблудени |
| فَهُمْ عَلَىٰ آثَارِهِمْ يُهْرَعُونَ {٧٠} |
70. и въпреки това се впуснаха по техните следи. |
| وَلَقَدْ ضَلَّ قَبْلَهُمْ أَكْثَرُ الْأَوَّلِينَ {٧١} |
71. А преди тях повечето от древните бяха в заблуда. |
| وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا فِيهِمْ مُنْذِرِينَ {٧٢} |
72. И изпращахме сред тях предупредители. |
| فَانْظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُنْذَرِينَ {٧٣} |
73. И виж какъв бе краят на предупреждаваните, |
| إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ {٧٤} |
74. но не и за преданите раби на Аллах! |
| وَلَقَدْ نَادَانَا نُوحٌ فَلَنِعْمَ الْمُجِيبُونَ {٧٥} |
75. И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме! |
| وَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ {٧٦} |
76. И спасихме него и семейството му от огромното бедствие. |
| وَجَعَلْنَا ذُرِّيَّتَهُ هُمُ الْبَاقِينَ {٧٧} |
77. И сторихме неговите потомци да просъществуват. |
| وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ {٧٨} |
78. И оставихме за него спомен сред сетните. |
| سَلَامٌ عَلَىٰ نُوحٍ فِي الْعَالَمِينَ {٧٩} |
79. Мир за Нух сред народите! |
| إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ {٨٠} |
80. Така награждаваме Ние благодетелните. |
| إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ {٨١} |
81. Той бе един от Нашите вярващи раби. |
| ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ {٨٢} |
82. После издавихме другите. |
| وَإِنَّ مِنْ شِيعَتِهِ لَإِبْرَاهِيمَ {٨٣} |
83. И сред неговите последователи бе Ибрахим. |
| إِذْ جَاءَ رَبَّهُ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ {٨٤} |
84. Как се яви пред своя Господ с чисто сърце. |
| إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَاذَا تَعْبُدُونَ {٨٥} |
85. Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите? |
| أَئِفْكًا آلِهَةً دُونَ اللَّهِ تُرِيدُونَ {٨٦} |
86. Нима искате лъжливи богове вместо Аллах? |
| فَمَا ظَنُّكُمْ بِرَبِّ الْعَالَمِينَ {٨٧} |
87. И какво мислите за Господа на световете?” |
| فَنَظَرَ نَظْرَةً فِي النُّجُومِ {٨٨} |
88. И отправи поглед към звездите. |
| فَقَالَ إِنِّي سَقِيمٌ {٨٩} |
89. И рече: “Аз съм болен.” |
| فَتَوَلَّوْا عَنْهُ مُدْبِرِينَ {٩٠} |
90. А те му обърнаха гръб и си отидоха. |
| فَرَاغَ إِلَىٰ آلِهَتِهِمْ فَقَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ {٩١} |
91. И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете? |
| مَا لَكُمْ لَا تَنْطِقُونَ {٩٢} |
92. Какво ви е, та не говорите?” |
| فَرَاغَ عَلَيْهِمْ ضَرْبًا بِالْيَمِينِ {٩٣} |
93. И се наведе над тях, и ги удари с десница. |
| فَأَقْبَلُوا إِلَيْهِ يَزِفُّونَ {٩٤} |
94. [И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани. |
| قَالَ أَتَعْبُدُونَ مَا تَنْحِتُونَ {٩٥} |
95. Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали? |
| وَاللَّهُ خَلَقَكُمْ وَمَا تَعْمَلُونَ {٩٦} |
96. А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.” |
| قَالُوا ابْنُوا لَهُ بُنْيَانًا فَأَلْقُوهُ فِي الْجَحِيمِ {٩٧} |
97. Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!” |
| فَأَرَادُوا بِهِ كَيْدًا فَجَعَلْنَاهُمُ الْأَسْفَلِينَ {٩٨} |
98. Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените. |
| وَقَالَ إِنِّي ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّي سَيَهْدِينِ {٩٩} |
99. И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти. |
| رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ {١٠٠} |
100. Господи мой, дари ме с праведни потомци!” |
| فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ {١٠١} |
101. И го благовестихме за смирен син. |
| فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَىٰ فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانْظُرْ مَاذَا تَرَىٰ ۚ قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ ۖ سَتَجِدُنِي إِنْ شَاءَ اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ {١٠٢} |
102. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.” |
| فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ {١٠٣} |
103. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, |
| وَنَادَيْنَاهُ أَنْ يَا إِبْرَاهِيمُ {١٠٤} |
104. Ние му извикахме: “О, Ибрахим, |
| قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا ۚ إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ {١٠٥} |
105. ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните. |
| إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْبَلَاءُ الْمُبِينُ {١٠٦} |
106. Това е явното изпитание. |
| وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ {١٠٧} |
107. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно. |
| وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ {١٠٨} |
108. И оставихме за него спомен сред сетните. |
| سَلَامٌ عَلَىٰ إِبْرَاهِيمَ {١٠٩} |
109. Мир за Ибрахим! |
| كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ {١١٠} |
110. Така награждаваме Ние благодетелните. |
| إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ {١١١} |
111. Той бе от Нашите вярващи раби. |
| وَبَشَّرْنَاهُ بِإِسْحَاقَ نَبِيًّا مِنَ الصَّالِحِينَ {١١٢} |
112. И го възрадвахме за Исхак -; пророк от праведниците. |
| وَبَارَكْنَا عَلَيْهِ وَعَلَىٰ إِسْحَاقَ ۚ وَمِنْ ذُرِّيَّتِهِمَا مُحْسِنٌ وَظَالِمٌ لِنَفْسِهِ مُبِينٌ {١١٣} |
113. И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си. |
| وَلَقَدْ مَنَنَّا عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَارُونَ {١١٤} |
114. И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството]. |
| وَنَجَّيْنَاهُمَا وَقَوْمَهُمَا مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ {١١٥} |
115. И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие. |
| وَنَصَرْنَاهُمْ فَكَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ {١١٦} |
116. И им помогнахме, и те бяха победителите. |
| وَآتَيْنَاهُمَا الْكِتَابَ الْمُسْتَبِينَ {١١٧} |
117. И дадохме на двамата разясняващото Писание. |
| وَهَدَيْنَاهُمَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ {١١٨} |
118. И ги насочихме по правия път. |
| وَتَرَكْنَا عَلَيْهِمَا فِي الْآخِرِينَ {١١٩} |
119. И оставихме за тях спомен сред сетните. |
| سَلَامٌ عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَارُونَ {١٢٠} |
120. Мир за Муса и Харун! |
| إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ {١٢١} |
121. Така награждаваме Ние благодетелните. |
| إِنَّهُمَا مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ {١٢٢} |
122. Двамата бяха от Нашите вярващи раби. |
| وَإِنَّ إِلْيَاسَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ {١٢٣} |
123. И Илйас бе от пратениците. |
| إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِ أَلَا تَتَّقُونَ {١٢٤} |
124. Рече той на своя народ: “Не се ли боите? |
| أَتَدْعُونَ بَعْلًا وَتَذَرُونَ أَحْسَنَ الْخَالِقِينَ {١٢٥} |
125. Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец - |
| اللَّهَ رَبَّكُمْ وَرَبَّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ {١٢٦} |
126. Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?” |
| فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ {١٢٧} |
127. Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада], |
| إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ {١٢٨} |
128. но не и преданите раби на Аллах. |
| وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ {١٢٩} |
129. И оставихме за него спомен сред сетните. |
| سَلَامٌ عَلَىٰ إِلْ يَاسِينَ {١٣٠} |
130. Мир за рода на Иляс! |
| إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ {١٣١} |
131. Така награждаваме Ние благодетелните. |
| إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ {١٣٢} |
132. Той бе от Нашите вярващи раби. |
| وَإِنَّ لُوطًا لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ {١٣٣} |
133. И Лут бе от пратениците. |
| إِذْ نَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ {١٣٤} |
134. Спасихме него и семейството му -; всички |
| إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ {١٣٥} |
135. освен [жена му -; ] една старица, която бе сред оставащите. |
| ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ {١٣٦} |
136. После изтребихме другите. |
| وَإِنَّكُمْ لَتَمُرُّونَ عَلَيْهِمْ مُصْبِحِينَ {١٣٧} |
137. А вие минавате покрай тях сутрин |
| وَبِاللَّيْلِ ۗ أَفَلَا تَعْقِلُونَ {١٣٨} |
138. и вечер. Не ще ли проумеете? |
| وَإِنَّ يُونُسَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ {١٣٩} |
139. И Юнус бе от пратениците. |
| إِذْ أَبَقَ إِلَى الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ {١٤٠} |
140. Избяга той на натоварен кораб. |
| فَسَاهَمَ فَكَانَ مِنَ الْمُدْحَضِينَ {١٤١} |
141. И жребий хвърлиха, и той бе от губещите. |
| فَالْتَقَمَهُ الْحُوتُ وَهُوَ مُلِيمٌ {١٤٢} |
142. И го глътна китът, и заслужи порицание. |
| فَلَوْلَا أَنَّهُ كَانَ مِنَ الْمُسَبِّحِينَ {١٤٣} |
143. И ако не бе от възхваляващите, |
| لَلَبِثَ فِي بَطْنِهِ إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ {١٤٤} |
144. щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени. |
| فَنَبَذْنَاهُ بِالْعَرَاءِ وَهُوَ سَقِيمٌ {١٤٥} |
145. Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг. |
| وَأَنْبَتْنَا عَلَيْهِ شَجَرَةً مِنْ يَقْطِينٍ {١٤٦} |
146. И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква. |
| وَأَرْسَلْنَاهُ إِلَىٰ مِائَةِ أَلْفٍ أَوْ يَزِيدُونَ {١٤٧} |
147. И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече. |
| فَآمَنُوا فَمَتَّعْنَاهُمْ إِلَىٰ حِينٍ {١٤٨} |
148. И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време. |
| فَاسْتَفْتِهِمْ أَلِرَبِّكَ الْبَنَاتُ وَلَهُمُ الْبَنُونَ {١٤٩} |
149. И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят -; нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях -; синовете? |
| أَمْ خَلَقْنَا الْمَلَائِكَةَ إِنَاثًا وَهُمْ شَاهِدُونَ {١٥٠} |
150. Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол? |
| أَلَا إِنَّهُمْ مِنْ إِفْكِهِمْ لَيَقُولُونَ {١٥١} |
151. Ала не! Те изричат своя измислица: |
| وَلَدَ اللَّهُ وَإِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ {١٥٢} |
152. “Аллах роди.” Те наистина са лъжци. |
| أَصْطَفَى الْبَنَاتِ عَلَى الْبَنِينَ {١٥٣} |
153. Нима Той предпочете дъщерите пред синовете? |
| مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ {١٥٤} |
154. Какво ви е, та така отсъждате? |
| أَفَلَا تَذَكَّرُونَ {١٥٥} |
155. Не ще ли се поучите? |
| أَمْ لَكُمْ سُلْطَانٌ مُبِينٌ {١٥٦} |
156. Или имате явен довод? |
| فَأْتُوا بِكِتَابِكُمْ إِنْ كُنْتُمْ صَادِقِينَ {١٥٧} |
157. Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината! |
| وَجَعَلُوا بَيْنَهُ وَبَيْنَ الْجِنَّةِ نَسَبًا ۚ وَلَقَدْ عَلِمَتِ الْجِنَّةُ إِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ {١٥٨} |
158. И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка]. |
| سُبْحَانَ اللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ {١٥٩} |
159. Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези, |
| إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ {١٦٠} |
160. но не и преданите раби на Аллах! |
| فَإِنَّكُمْ وَمَا تَعْبُدُونَ {١٦١} |
161. И вие [о, неверници], и онова, на което служите, |
| مَا أَنْتُمْ عَلَيْهِ بِفَاتِنِينَ {١٦٢} |
162. никого не можете да изкусите срещу Него |
| إِلَّا مَنْ هُوَ صَالِ الْجَحِيمِ {١٦٣} |
163. освен онези, които ще горят в Ада. |
| وَمَا مِنَّا إِلَّا لَهُ مَقَامٌ مَعْلُومٌ {١٦٤} |
164. [Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място. |
| وَإِنَّا لَنَحْنُ الصَّافُّونَ {١٦٥} |
165. Наистина ние сме строените в редици |
| وَإِنَّا لَنَحْنُ الْمُسَبِّحُونَ {١٦٦} |
166. и ние сме прославящите.” |
| وَإِنْ كَانُوا لَيَقُولُونَ {١٦٧} |
167. И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха: |
| لَوْ أَنَّ عِنْدَنَا ذِكْرًا مِنَ الْأَوَّلِينَ {١٦٨} |
168. “Ако имахме и ние писание като предците, |
| لَكُنَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ {١٦٩} |
169. щяхме да сме предани раби на Аллах.” |
| فَكَفَرُوا بِهِ ۖ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ {١٧٠} |
170. [А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят. |
| وَلَقَدْ سَبَقَتْ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا الْمُرْسَلِينَ {١٧١} |
171. Още преди казахме на нашите раби-пратеници, |
| إِنَّهُمْ لَهُمُ الْمَنْصُورُونَ {١٧٢} |
172. че именно те ще са подкрепените |
| وَإِنَّ جُنْدَنَا لَهُمُ الْغَالِبُونَ {١٧٣} |
173. и че именно Нашето войнство ще победи. |
| فَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍ {١٧٤} |
174. И се отвърни от тях за определен срок! |
| وَأَبْصِرْهُمْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ {١٧٥} |
175. И ги наблюдавай, скоро и те ще видят! |
| أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ {١٧٦} |
176. Нима за Нашето мъчение бързат? |
| فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمْ فَسَاءَ صَبَاحُ الْمُنْذَرِينَ {١٧٧} |
177. Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните. |
| وَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍ {١٧٨} |
178. И се отвърни от тях за определен срок! |
| وَأَبْصِرْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ {١٧٩} |
179. И ги наблюдавай, скоро и те ще видят! |
| سُبْحَانَ رَبِّكَ رَبِّ الْعِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ {١٨٠} |
180. Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват! |
| وَسَلَامٌ عَلَى الْمُرْسَلِينَ {١٨١} |
181. Мир за пратениците! |
| وَالْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ {١٨٢} |
182. И слава на Аллах, Господа на световете! |
|
